Светлините угасват.Дичо вперва очи към манежа.Само там е светло.Излиза дресьора с голям кръг в ръка.Изсвирва и кани някого с ръка.Бавно и царствено на манежа излиза лъв и разстърсва гривата си.Дичо затаява дъх.Дресьорът запалва кръга и кани лъва да скочи през него.Толкова е тихо,че се чува само очестеното дишане на зрителите.Лъвът се засилва и смело преминава през огнения кръг.Чува се оглушително ръкопляскане.Хората стават на крака,въсхитени от смелостта на животното.
                  И аз бях между зрителите и си мисля,че в живота често минаваме между огнените стрели на лукавия.Но Бог е обещал,че ако уповаваме на Него, нищо няма да ни навреди.Лъвът от Юдовото племе скочи пръв.Той се пожертвува за нас .Смъртта не можа да го повреди.Той се върна в живота.Като този лъв.